slide3.jpg

Нормативна уредба

Печат

Процедури и изпълнение


ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ

Арбитражно споразумение
Чл. 19. (1) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.
(2) Арбитражът може да има седалище в чужбина, ако една от страните има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в чужбина.


ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ

Изпълнителни основания
Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:
1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;
3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.

Производство по издаване на изпълнителен лист
Чл. 405. (1) Изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.
(2) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение – до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение.
(3) Молбата въз основа на решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се подава в Софийския градски съд.
(4) Съдът по допускането на изпълнението издава изпълнителен лист въз основа на актовете по чл. 404, т. 2 и 3 . Изпълнителният лист, издаден въз основа на актовете по чл. 404, т. 3 , не се предава на кредитора, докато решението по допускането на изпълнението не влезе в сила.
(5) За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.
(6) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се разглежда в 7-дневен срок в закрито заседание от съдия в съответния съд.


КОМПЕТЕНТНОСТ НА АРБИТРАЖНИЯ СЪД
Чл. 19. (1) Арбитражният съд се произнася за своята компетентност и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение.
(2) Арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки. Нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение.
Чл. 20. (1) Възражението, че арбитражният съд не е компетентен, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. То може да бъде направено и от страната, която е назначила или е участвувала в назначаването на арбитър.
(2) Когато бъде поставен въпрос, който е извън компетентността на арбитражния съд, възражението за некомпетентност трябва да се направи веднага.
(3) Арбитражният съд може да уважи и направено по-късно възражение за некомпетентност, ако има уважителна причина за закъснението.
(4) По възражението по предходните алинеи арбитражният съд се произнася с определение или с решението по делото.
Чл. 21. Ако страните не са уговорили друго, арбитражният съд може по искане на една от тях да задължи другата страна да вземе подходящи мерки за обезпечаване правата на молителя. При допускане на тези мерки арбитражният съд може да определи гаранция, която молителят да представи.


РАЗГЛЕЖДАНЕ НА АРБИТРАЖНОТО ДЕЛО
Чл. 22. Страните в арбитражното производство са равни. Арбитражният съд предоставя на всяка от тях възможност да защити своите права.
Чл. 23. Арбитражното производство започва в деня, когато ответникът е получил искане спорът да бъде отнесен до арбитраж, освен ако страните са уговорили друго.
Чл. 24. Страните могат да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва при водене на делото. При липса на споразумение арбитражният съд разглежда делото по начин, който смята за подходящ. И в двата случая той е длъжен да предостави на всяка от страните равни възможности да защитят своите права.
Чл. 25. Страните могат да уговорят мястото, където да се разгледа арбитражното дело. При липса на споразумение мястото се определя от арбитражния съд, като се вземат предвид обстоятелствата по делото и удобството на страните.
Чл. 26. Страните могат да се споразумеят относно езика или езиците, които ще се използуват в арбитражното производство. При липса на споразумение езикът или езиците се определят от арбитражния съд. Той може да разпореди всяко писмено доказателство да бъде съпроводено от превод на езика или на езиците, уговорени от страните или определени от арбитражния съд.
Чл. 27. (1) В исковата молба трябва да бъдат посочени наименованията и адресите на страните, обстоятелствата, на които се основава искът, и в какво се състои искането, а в писмения отговор на ответника – становищата му по тях.
(2) Исковата молба и отговорът трябва да бъдат представени в срок, уговорен от страните или определен от арбитражния съд.
(3) Заедно с исковата молба и отговора страните представят писмените доказателства и посочват други доказателства, които ще представят.
Чл. 28. Ответникът може да предяви насрещен иск най-късно с отговора на исковата молба.
Чл. 29. Всяка страна през време на арбитражното производство може да измени или допълни своя иск или възражение освен ако е уговорено друго. Арбитражният съд може да не допусне исканото изменение, ако сметне, че то ще създаде особени затруднения за другата страна.
Чл. 30. Страните могат да се съгласят делото да се реши само въз основа на писмени доказателства и становища, без да бъдат призовавани. Арбитражният съд може да насрочи заседание с участие на страните, ако това е необходимо за правилното решаване на делото.
Чл. 31. (1) Страните трябва да бъдат своевременно уведомени за арбитражното заседание или за извършването от арбитражния съд на оглед и проверка на документи, стоки или други вещи
(2) Писмените доказателства и становища, както и заключенията на вещите лица трябва да бъдат своевременно предадени на страните.
Чл. 32. (1) Когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, уведомлението се смята получено, ако е изпратено до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено.
(2) Уведомлението се смята предадено и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската станция да го получи, ако тя удостовери това.
Чл. 33. Арбитражният съд прекратява производството, ако ищецът не предяви исковата молба в срока, уговорен от страните или определен от него. Тази разпоредба не се прилага, ако пропускът се дължи на извинителна причина.
Чл. 34. Арбитражният съд разглежда делото и ако ответникът не даде отговор на исковата молба. Недаването на отговор не се смята за признаване на иска.
Чл. 35. Арбитражният съд продължава производството и постановява решение въз основа на доказателствата дори ако някоя от страните или и двете страни не се явят в заседанието.
Чл. 36. (1) Арбитражният съд може да назначи едно или повече вещи лица, за да дадат заключение за изясняване на някои въпроси, за които се изискват специални познания. Той може да разпореди на страните да предоставят на вещите лица необходимите сведения или да им осигурят достъп за проверка на документи, стоки или други вещи, когато това е необходимо за изготвяне на заключението.
(2) Арбитражният съд по искане на всяка от страните или по свой почин може да задължи вещото лице, след като представи своето заключение, да участвува в заседание, за да даде пояснения. По искане на страните могат да се назначат и други вещи лица, за да дадат заключения по спорния въпрос.
Чл. 37. Арбитражният съд или заинтересуваната страна с негово одобрение може да поиска от компетентния съд да събере някои доказателства, необходими по делото. Съдът е длъжен да изпълни молбата съобразно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.


ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
Чл. 38. (1) Арбитражният съд решава спора, като прилага избрания от страните закон. Ако друго не е уговорено, изборът на закон се отнася до материалното право, а не до стълкновителните норми.
(2) Ако страните не са посочили приложимия закон, арбитражният съд прилага закона, посочен от стълкновителните норми, които счита за приложими.
(3) Във всички случаи арбитражният съд прилага условията на договора и взема предвид търговските обичаи.
(4) Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора.
Чл. 39. (1) Когато арбитрите са повече от един, решението се постановява с мнозинство освен ако страните са уговорили друго. Арбитърът, който не е съгласен с решението, излага писмено своето особено мнение.
(2) Ако не може да се образува мнозинство, решението се постановява от председателствуващия арбитър.
Чл. 40. Ако страните сключат спогодба, делото се прекратява. Те могат да поискат арбитражният съд да възпроизведе спогодбата в арбитражно решение при уговорени условия. Това решение има силата на решение по съществото на делото.
Чл. 41. (1) Решението трябва да бъде мотивирано освен ако страните са уговорили друго или е постановено по спогодба при уговорени условия. То трябва да сочи датата и мястото на арбитража.
(2) Решението се подписва от арбитъра или от арбитрите. При арбитражно производство с повече от един арбитър подписите на мнозинството от членовете на арбитражния съд са достатъчни, ако подписалите го са посочили причината за липсващия подпис.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 93 от 1993 г.) Решението, подписано от арбитрите, се изпраща на страните. То се смята за обявено с връчването му на една от тях. С връчването му то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение.
Чл. 42. Арбитражният съд прекратява делото с определение, когато:
1. ищецът оттегли иска си освен ако ответникът възрази и арбитражният съд намери, че ответникът има законен интерес от постановяване на решение;
2. страните са съгласни производството да се прекрати;
3. арбитражният съд намери, че има друга пречка за разглеждане на делото по същество.
Чл. 43. (1) Арбитражният съд по искане на всяка от страните или по свой почин може да поправи решението относно пресмятането, написването или друга явна фактическа грешка, която е допуснал. За исканата поправка другата страна се уведомява от молителя или от арбитражния съд, ако действува по свой почин.
(2) Всяка страна, след като уведоми другата може да поиска от арбитражния съд тълкуване на решението.
(3) Искането за поправка или тълкуване трябва да бъде направено в срок от 60 дни след получаване на решението освен ако страните са уговорили друг срок. Когато арбитражният съд действува по свой почин, той извършва поправката в 60-дневен срок от постановяване на решението.
(4) По поправката и тълкуването на решението арбитражният съд изслушва страните или им дава възможност да представят в определен от него срок писмените си становища. Той се произнася по поправката или тълкуването в 30-дневен срок от искането. Решението по тези въпроси се постановява съгласно чл. 39 и 41. Поправката и тълкуването стават част от решението.
Чл. 44. Арбитражният съд по искане на страните може да постанови допълнително решение по претенции, по които не се е произнесъл. Страната, която иска допълването, трябва да уведоми другата страна за направеното от нея искане в 30-дневен срок от получаване на решението. Когато искането е основателно, арбитражният съд постановява допълнително решение в 60-дневен срок при спазване съответно разпоредбата на чл. 43, ал. 4.
Чл. 45. Арбитражният съд може да продължи срока за поправка, тълкуване или допълване на решението.
Чл. 46. Правомощията на арбитражния съд се прекратяват със завършване на арбитражното производство освен в случаите на чл. 43 и 44.


ОТМЯНА, ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАНЕ ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АРБИТРАЖНОТО РЕШЕНИЕ
Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 1993 г., изм. и доп., бр. 38 от 2001 г., изм., бр. 46 от 2002 г.) Арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже някое от следните основания:
1. тя е била недееспособна при сключване на арбитражното споразумение;
2. арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор – съобразно този закон;
3. предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България;
4. тя не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството;
5. решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора;
6. образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение – когато не са приложени разпоредбите на този закон.
Чл. 48. (1) Иск за отмяна може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. Когато е било направено искане за поправка, тълкуване или допълване на решението, срокът тече от деня, в който арбитражният съд се е произнесъл по искането.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 1998 г., бр. 38 от 2001 г., бр. 46 от 2002 г.) Спиране на изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка по искове по чл. 47 се допуска само от Върховния касационен съд срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение.
(3) (Нова – ДВ, бр. 93 от 1993 г., отм., бр. 38 от 2001 г., нова, бр. 46 от 2002 г., изм., бр. 59 от 2007 г. ) Размерът на държавната такса за разглеждане на искове по реда на чл. 47 от този закон се определя в съответствие с чл. 71 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 49. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 1993 г., нов, бр. 38 от 2001 г.) Ако държавният съд с влязло в сила решение отмени арбитражното решение на някое от основанията по чл. 47, т. 1, 2 и 3, заинтересованата страна може да предяви иск по спора пред компетентния държавен съд, а когато арбитражното решение е отменено на някое от основанията по чл. 47, т. 4, 5 и 6, държавният съд връща делото на арбитражния съд за ново разглеждане. Всяка от страните може да поиска делото да бъде разгледано от други арбитри.
Чл. 50. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 1993 г.).
Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 1993 г.) (1) Софийският градски съд издава по молба на заинтересованата страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение. Към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателството, че то е връчено на длъжника по изпълнението.
(2) За признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от Република България международни договори.
(3) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2001 г., изм., бр. 59 от 2007 г. ) Исковете за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и на сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се предявяват, ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, пред Софийския градски съд и за разглеждането им се прилагат съответно чл. 118 – 122 от Кодекса на международното частно право, с изключение на правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането.

Посещения: 7012