slide3.jpg

АФА публикации

  • НОВИ ПРАВИЛА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ ЗА ТРАНСФЕРНО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ   В брой 64/13.08.2019 г. на Държавен вестник е обнародван Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с който се въвеждат: нови правила за задължителна документация за трансферно ценообразуване – представени накратко по-долу. Те стават факт повече от половин година след приключване на публичната консултация във връзка с въвеждането им и са променени спрямо представените за обсъждане текстове; изискванията на Директива на (ЕС) 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 година относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз. Основната й цел е подобряване на процедурата по взаимно споразумение между държавите – членки на Европейския съюз като механизъм за разрешаване на спорове в областта на международното данъчно облагане. Приети са и други промени, които не са предмет на обобщението по-долу. 1. От кога се прилагат новите правила за задължителна документация за трансферно ценообразуване (по-долу „новите правила”)? Промените в ДОПК в частта относно документацията за трансферно ценообразуване влизат в сила от 01.01.2020 г. и ще се прилагат за сделки, извършени със свързани лица („контролирани сделки”) след тази дата. 2. За кои данъкоплатци се прилагат новите правила? Новите правила са задължителни за данъкоплатци, които дължат корпоративен данък и еднолични търговци, които формират данъчен финансов резултат по правилата на ЗКПО, и които имат сделки със свързани лица през съответната данъчна година, освен ако: към 31 декември на предходната година показателите на данъкоплатеца не надвишават:- балансова стойност на активите – 38 млн. лв., и- нетни приходи от продажби - 76 млн. лв., или- средна численост на персонала за отчетния период – 250 души; или данъкоплатецът извършва контролирани сделки единствено в страната. Независимо от ограничението по-горе на обхвата на задължените лица по новите правила, следва да се има предвид, че съгласно материалните данъчни закони (ЗКПО и ЗДДФЛ), данъкоплатците са задължени да извършват сделки със свързани лица при пазарни условия. Поради това, в хода на данъчна проверка или ревизия от всеки данъкоплатец може да бъде поискано да докаже пазарните условия по сключените от него контролирани сделки. 3. Какво е съдържанието на документацията и кои сделки обхваща? Документацията включва местно досие, което се изготвя от всеки задължен по новите правила данъкоплатец и следва да съдържа анализ на контролираните му сделки за годината, които надвишават: 400 хил. лв. за сделки с предмет продажба на стоки, 200 хил. лв. за всички останали сделки, освен заеми, 1 млн. лв. за предоставен заем или 50 хил. лв. за начислени лихви и други свързани със заема приходи или разходи. Праговете се изчисляват за всяка сделка поотделно. При определени условия – ако има две или повече сделки с едно или повече свързани лица, сключени при съпоставими условия, праговете се изчисляват за общата стойност на сделките. Освен местно досие, задължените данъкоплатци, които са част от многонационална група предприятия, следва да разполагат и с обобщено досие за групата. Законът предвижда изрично съдържание на документацията (местно и обобщено досие), което като цяло следва приетия в резултат на Проекта BEPS международен стандарт за съдържание на документация за трансферно ценообразуване.  4. Какви са сроковете за изготвяне на документацията? Законът изисква местното досие да е готово в срока за подаване на корпоративната данъчна декларация – 31 март на годината, следващата тази, за която се отнася, а обобщено досие – да е налично до 12 месеца след срока за изготвяне на местното досие. Не е предвидено задължение за подаване на документацията в НАП – тя следва да бъде представена при поискване от органите по приходите.  5. Какви са санкциите за неспазване на правилата?  Санкциите са: за неизготвяне или непредставяне при поискване от органите по приходите на местно досие – до 0.5% от общата стойност на сделките, за които е трябвало да бъде изготвена документация; за данъкоплатци, които са задължени, но не разполагат с обобщено досие в рамките на законоустановения срок – между 5 хил. лв. и 10 хил. лв.; за посочване на неверни или непълни данни в документацията – между 1.5 хил. лв. и 5 хил. лв. При повторно нарушение санкциите са в двоен размер. Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, факс + 359 2 9433707, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.

  • Важно от Държавен вестник   В брой 52 от 02.07.2019 г. e обнародвана: 1. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин   По-съществените изменения са следните: Удължен е до 31 юли 2019 г. срокът за привеждане на дейността на лицата, използващи ЕСФП в съответствие с изискванията на Наредбата (ДВ, бр. 76 от 2017 г.; ДВ, бр. 80/2018 г. и ДВ бр. 26 от 2019 г.); В случай, че към 31 юли 2019 г. лицата, използващи ЕСФП, имат документ за придобиване/сключен договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП от одобрен след 31 март 2019 г. тип, както и изготвен график за въвеждане в експлоатация на ЕСФП в стопанисваните от тях обекти, и те са подадени по електронен път в компетентната териториална дирекция на НАП чрез използване на квалифициран електронен подпис, срокът за привеждане в съответствие с Наредбата е 30 септември 2019 г.; Въведени са нови разпоредби относно техническите изисквания и реда за одобряване и регистриране на фискалните устройства от производителите/вносителите: При необходимост от промени във фърмуера[1] на въведени в експлоатация и регистрирани фискални устройства от одобрен тип, производителят извършва промените и представя фискалното устройство в Българския институт по метрология (БИМ) за изпитване. Въз основа на резултатите от изпитването комисията издава становище за съответствие на коригираната версия на фърмуера с изискванията на наредбата. За новата версия на фърмуера се издава допълнение към свидетелството за одобрен тип на ФУ; В 14-дневен срок от вписване на нова версия на фърмуера в публичния регистър на БИМ производителят/вносителят следва да осигури обновяването на неговата версия на въведените в експлоатация ФУ чрез отдалечен достъп с тях. В същия срок производителят следва да предостави на лицата, получили разрешение от БИМ за сервизно обслужване и ремонт на ФУ, процедура за обновяване на фърмуера. Не се допуска разпространение на ФУ с версия на фърмуера, различна от последно вписаната в регистъра на БИМ; В случаите на изграден до ФУ отдалечен достъп производителят има задължение да въведе информационна система за управлението му, която осигурява: – проследимост на всяко действие по актуализиране на версията на фърмуера или промяна на системни параметри на въведените в експлоатация ФУ – за период последните изтекли 10 години; – за всяко действие по записване на информация за актуализиране на версия на фърмуера или промяна в системните параметри на ФУ създаване на нов журнален запис в системния журнал в информационната система на производителя, отразяващ извършеното действие и актуалното състояние; – журналният запис за актуализиране на версия на фърмуера или промяна в системни параметри на ФУ да съдържа информация за: момента (дата и час) на извършване на действието; за вида на извършеното действие; информация, еднозначно идентифицираща ФУ, над което е извършено действието; информация за информационната система на производителя, извършила действието; IP адрес, от който е извършено действието; – записите в системния журнал да не подлежат на изтриване или на промяна.   При обновяване на версията на фърмуера на ФУ следва да бъде изпратено съобщение към НАП съгласно приложение № 17 към Наредбата; Допуснато е изграждането на отдалечен достъп до въведените в експлоатация ФУ чрез data SIM карта, който може да бъде използван при посочените в Наредбата условия от производителя/вносителя на ФУ, от лицата, извършващи сервизно обслужване и ремонт на ФУ и от задължените лица по чл. 3 от Наредбата; Предвидена е процедура за регистриране на инциденти и допускане на работа в "авариен режим" от търговците с горива (чл. 36а). Това ще става в случаи на нарушена дистанционна връзка с НАП за повече от 24 часа. С промените се допуска при определени условия този срок да се удължава след заповед на министъра на финансите. При бедствие и липса на връзка с НАП за повече едно денонощие бензиностанциите ще могат да продават горива, като издават касова бележка от кочан. При възстановяване на нормалния режим на работа на ЕСФП търговците са длъжни да предадат в НАП оборотите, документирани с касови бележки от кочан по предвиден в Наредбата ред; Променени са изискванията за отчетност на оборотите от извършени продажби: Отпада задължението за лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД да отпечатват дневен финансов отчет. Всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, ще генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не бил е отпечатан. При продажби на течни горива във/от обекти, които са изцяло на самообслужване, дневният финансов отчет се генерира автоматично и се записва във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа). Лице по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в ЕСФП са регистрирани продажби/сторно операции и/или зареждания на течни горива; В срок до 30 октомври 2019 г. производителите/вносителите на ФУ следва да представят за функционално изпитване ФУ с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. До привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Въведени са нови дефиниции – за „фърмуер”,„отдалечен достъп до ФУ” и „диагностичен бон”;   Наредбата влиза в сила от 02 юли 2019г.   Към целия брой 52 от  2 юли 2019 г.: http://dv.parliament.bg/DVWeb/broeveList.faces   [1] Под „фърмуер” се разбира базово програмно осигуряване на одобрен тип ФУ, което обезпечава функциониране и контролиране на устройството съобразно изискванията на тази наредба   От Официален вестник на ЕС: Към брой L 179 от 03.07. 2019 г. на Официален вестник на ЕС, официален раздел: Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1129 на Комисията от 2 юли 2019 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 79/2012 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност

  • Важно от Държавен вестник   В брой 38 от 10.05.2019 г. са обнародвани: 1. Закон за допълнение на Закона за местните данъци и такси В преходните и заключителните разпоредби на закона е създадена нова разпоредба - § 4в, по смисъла на която за жилищните имоти по чл. 22, т. 2 от ЗМДТ (т.е. имотите, включени в Списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници, които не са основно жилище, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по Закона за туризма) се прилага размерът на данъка както за всички останали недвижими имоти, определен в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка. Данъкът за жилищните имоти за 2019 г., определен в по-висока ставка съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г. ще се преизчислява служебно и ще се съобщава на данъчно задължените лица. Лицата, предплатили до 30 април 2019 г. данъка за такива имоти за цялата 2019 г., ползват отстъпка от 5 на сто върху преизчисления данък.  След преизчисляване на дължимия данък върху недвижимите имоти за 2019 г. надвнесените суми ще подлежат на прихващане или възстановяване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Промяната е във връзка с Решение № 4 от 09 април 2019 г. по конституционно дело № 15 от 2018 г. на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна нормата на чл. 22, т. 2 от ЗМДТ. Цитираната разпоредба, в редакцията до 20 април 2019 г. определяше по-високи ставки за 2019 г. за данъка върху недвижимите имоти, разположени на територията на населеното място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници (приет с Решение на Министерски съвет № 153 от 24.02.2012 г.), когато за съответната година имотите: не са основно жилище не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма.   Според Конституционният съд възможността Министерски съвет да предопределя размера на данъка посредством включването или изключването на курорти в Списъка за курортите на Република България и определяне на техните граници, противоречи на конституционния принцип за разделение на властите (чл. 8 от Конституцията). От друга страна, предвидената в атакуваната разпоредба на чл. 22, т. 2 от ЗМДТ, различна данъчна ставка в зависимост от функционалната употреба на жилищния имот противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, който разделя данъците на подоходни и имуществени. Според решението на Конституционния съд размерът на данъка върху недвижимите имоти, който е имуществен данък, зависи от стойността на обекта, а не от начина на неговото използване. Влиза в сила от 20 април 2019г.   2. Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел Създадена е нова разпоредба, съгласно която Заявленията за обявяване на годишните финансови отчети и доклади, когато това се изисква по закон, заявленията за обявяване на декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, както и заявленията за вписване на обстоятелствата относно действителните собственици по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици се разглеждат по реда на постъпването им отделно от другите заявления. Влиза в сила от 10 май 2019 г.   Към целия брой 38 от  10 май 2019 г.: http://dv.parliament.bg/DVWeb/broeveList.faces

Грешка
  • Грешка. Списъкът с новини не беше намерен.