slide1.jpg

АФА публикации

  • COVID 19: Предизвикателства при прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) Кризата, възникнала в резултат от COVID 19 и обявеното извънредно положение, поставиха на изпитание много сектори в икономиката. Независимо от ситуацията, задълженията, свързани с деклариране и заплащане на ДДС не са променени, което постави редица предизвикателства пред предприятията. 1. Забавяне на плащанията или неплащане от клиенти Забавеното плащане или неплащането от клиенти, които са изпаднали в затруднения поради извънредното положение, може да доведе до натоварване на паричния поток, доколкото независимо от забавата/неплащането предприятието ще следва да се разчете с бюджета за начисления от него ДДС. Българското законодателство не предвижда възможност за извършване на корекция на начисления от доставчик ДДС в случай на частично или пълно неплащане от страна на клиента. Това може да предизвика верижен ефект и все повече предприятия да изпитват затруднения поради нарасналата задлъжнялост на клиентите си. В тази връзка следва да бъде припомнено решението на СЕС от 08.05.2019 г. по дело С-127/18 относно прилагането на чл. 90 от Директива 2006/112/ЕО, съгласно което законодателство, което не допуска извършването на корекция на данъчната основа при пълно или частично неплащане от страна на клиент, не е в съответствие с цитираната разпоредба.   Несвоевременното погасяване на задължения за ДДС от страна на клиенти и доставчици може от своя страна да доведе и до по-честото прилагане на чл. 177 ЗДДС, когато някое лице по веригата от доставки е в невъзможност да изпълни задълженията си към бюджета във връзка с деклариран ДДС за внасяне. 2. Промяна на договорните условия Във връзка с мерките за превенция на разпространение на заразата беше разпоредено затварянето на търговски обекти, офиси и други помещения, в които се извършва икономическа дейност. Поради това наемателите на такива обекти са лишени от възможността да извършват дейността си, за да генерират паричен ресурс и да използват обектите за целите, за които са били наети. Това в някои случаи налага предоговаряне на условията по договорите за наем и  предоставяне на облекчени условия на наемателите за срока на извънредното положение и забраната за извършване на дейност в съответния обект. Мотивировката на подобни споразумения би била от изключителна важност за намаляването на риска от спорове с органите по приходите в бъдеще. Предоговаряне на условията може да се наложи и по други периодични доставки (доставки на материали, услуги и др.), особено по отношение на сроковете за плащане в периода на извънредното положение. Тъй като съгласно чл. 25, ал. 4 ЗДДС при доставките с периодично и непрекъснато изпълнение възникването на данъчното събитие е обвързано с договорената дата на плащане, промяната на условията по договора следва да бъде подходящо мотивирана. 3. Последици при извършване на дарения Много предприятия се включват в борбата с COVID 19 като предоставят необходимите ресурси на болници и институции, ангажирани в идентифицирането и помощта на заразените лица. Предоставянето на помощ под формата на парични средства няма последици от гледна точка на ДДС. Когато обаче дарението се предоставя под формата на стоки (медикаменти, консумативи, оборудване и др.), чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС не допуска приспадане на данъчен кредит за стоките, предоставени като дарение. Ако при придобиването на дарените стоки е бил приспаднат данъчен кредит, при извършване на дарението следва да бъде извършена съответна корекция.       4. Унищожаване, липса или брак на стоки поради непреодолима сила Не всички случаи на унищожаване, липси или брак на стоки по време на извънредното положение могат да бъдат третирани като такива, причинени от непреодолима сила. За да може предприятието да се позове на непреодолима сила, настъпилата вреда следва да е пряка и непосредствена последица от действията и мерките в рамките на извънредно положение (например, разваляне на стоки поради забавяне на транспорта за засилени гранични проверки или поради затваряне на предприятието с предписание от държавен орган с цел превенция разпространяването на заразата и др.под.). Тези обстоятелства следва да са надлежно документирани с констативни протоколи от независими лица/органи, за да може да се приложи освобождаването от корекция на ползван данъчен кредит по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС. 5. Продажби на загуба В условията на извънредно положение е вероятно някои предприятия да продават стоки и продукти на цени, значително по-ниски от цената на придобиване. Въпреки че ЗДДС не поставя изискване размерът на данъчната основа на доставките да превишава цената на придобиване (с изключение на доставките между свързани лица, по които доставчикът или получателят няма право на пълен данъчен кредит), не е изключено подобни доставки да бъдат третирани като безвъзмездни доставки по чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, приравнени на възмездни и да бъде претендирано доначислянето на ДДС. Аргумент за подобен подход е разпоредбата на § 1, т 8 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, според която, ако стойността на даденото многократно надхвърля полученото, доставката следва да се третира като безвъзмездна. Припомняме, че в своята константна практика по подобни казуси (например Решение по дело С-621/10 и С-129/11) СЕС приема, че в съответствие с чл. 73 от Директива 2006/112 данъчната основа на възмездните доставки на стоки/услуги е размерът на действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация във връзка с тях. В този смисъл, данъчната администрация не може да събира ДДС в размер, надвишаващ получения за доставката, освен в предвидените от закона изключения. Посочените по-горе са само примери за предизвикателствата, които поставя COVID 19 пред всички нас и които заедно ще преодолеем. Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, факс + 359 2 9433707, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.

  • НОВИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ Срокът на извънредното положение в Република България бе удължен до 13 май 2020 г. с Решение на Народното събрание, обнародвано в Държавен вестник бр. 33 от 7 април 2020 г. Наред с това, в бр. 34 от 9 април 2020 г. на Държавен вестник бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (по-долу наричан „Закона”). Настоящата статия ще разгледа накратко по-съществените промени, въведени с гореспоменатия Закон.  I Промяна в обхвата на компенсациите за работодатели, изплащани с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение Законът предвижда промяна в размера на компенсацията за работодатели, които са преустановили работа или са въвели непълно работно време в следствие на извънредното положение.1 Предвижда се компенсациите да обхващат не само 60 на сто от размера на осигурителния доход на всеки служител, но и 60 на сто от дължимите осигурителните вноски за сметка на осигурителя. Тази промяна ще наложи и изменение в Постановление на Министерския съвет № 55 от 30 март 2020 г. 1 Повече за критериите и процедурата по кандидатстване за компенсации можете да прочетете от краткия ни материал по темата на следния линк: https://www.afa.bg/bg/services-12-48.html  II Срокове 1. Съгласно изменението, докато трае извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на изрично изброени срокове по производства и дела, които ще текат и по време на извънредното положение. Тези производства и дела са изброени в приложение към Закона, като списъкът включва (изброяването не е изчерпателно): Обезпечителните производства по граждански, търговски и административни дела; Делата за обезпечаване на доказателства по граждански, търговски и административни дела; Дела относно предварителното изпълнение на административни актове (по чл. 60 и чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс); Дела за разкриване на данъчна и осигурителна информация от съда по чл. 75 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК); Искания за спиране на предварително изпълнение на ревизионни актове по чл. 157 от ДОПК; Искания за прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона (разглеждани по реда на чл. 252 от Административнопроцесуалния кодекс); Делата по Закона за обществените поръчки; Делата по Закона за концесиите; Делата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове; Делата по оспорване на актове за установяване на публични вземания; Делата по оспорване на определения и разпореждания на административния съд (по глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс). 2. Отменя се и разпоредбата, съгласно която спират да текат сроковете за изпълнение на указания, дадени в административни производства. Посочените по-горе разпоредби по т. 1 и т. 2 не се отменят с обратна сила. Важно е да се отбележи, че сроковете по наказателни, граждански, търговски и административни дела, които съгласно новите промени няма да бъдат спирани, както и сроковете за изпълнение на указания в административни производства, ще продължат да текат след изтичането на 7 календарни дни от датата на обнародване на Закона в Държавен вестник. Идеята на законодателя е да се даде на гражданите и бизнеса едноседмичен преходен период, в който да подготвят адекватно защитата на интересите си. 3. Друга съществена промяна във връзка със сроковете, предвидена в Закона, предвижда, че за периода на извънредното положение спират да текат единствено давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти. Отменя се частта от досега действащата разпоредба, която предвиждаше, че спират да текат и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. 4. Изменение е внесено и в чл. 4, с което се предвижда изключение от правилото, че сроковете, определени в закон, които са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, както и сроковете на действие на административни актове, които изтичат по време на извънредното положение, се удължават с един месец. Съгласно изменението сроковете по следните производства няма да бъдат удължени: производствата по възлагане на обществени поръчки; концесионните процедури; производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове; производствата по глава трета от Закона за държавната собственост и по глава трета от Закона за общинската собственост (принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни или общински нужди); производствата по Закона за подпомагане на земеделските производители; производствата по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; производствата по Закона за горите; производствата по Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз; производствата по Закона за ветеринарномедицинската дейност; производствата по Закона за устройство на територията; производствата по Закона за защита на конкуренцията. Важно е да се отбележи, че тази промяна няма да е с обратно действие, а влиза в сила след изтичането на 7 календарни дни от датата на обнародване на Закона в Държавен вестник. Така на практика сроковете са удължени за периода от 13 март до 17 април, но след тази дата продължават да текат. 5. Промяна е въведена и с оглед на някои срокове по Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП). Следните срокове, предвидени в този закон, спират да текат до отмяната на извънредното положение: Сроковете за приемане от задължените лица по ЗМИП на Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари (чл. 102, ал. 1 и 2 от ЗМИП и § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП); Срокове за уведомяване на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" от задължени лица по ЗМИП, които са част от група и прилагат политики и процедури на групово ниво (чл. 104, ал. 2 и 4 от ЗМИП); Сроковете за създаване на специализирани служби (чл. 106, ал. 2 от ЗМИП), както и за уведомяване за определянето или смяната на ръководещия тези служби служител (чл. 106, ал. 4 от ЗМИП); Сроковете за привеждане на вътрешните правила в съответствие с изискванията на чл. 101 от ЗМИП от страна на задължени лица, които са имали качеството на такива по време на действието на ЗМИП (отм.) – т.е. сроковете по 6, ал. 1 от ПЗР на ЗМИП. Предвижда се и задължение за юридическите лица с нестопанска цел, които не попадат в друга категория задължени субекти по ЗМИП, за които е възникнало задължението за изготвяне на оценка на риска по чл. 98, ал. 4 от същия закон, да приемат Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари в срок до 4 месеца от отмяната на извънредното положение. 6. Законът предвижда, че няма да бъдат променяни сроковете по Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за Комисията за финансов надзор, Кодекса за застраховането и част втора на Кодекса за социално осигуряване (Допълнително социално осигуряване). Изключение от горното има за сроковете за оповестяване на отчети и финансова информация, които бяха удължени с първоначалното приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. III. Промени в последиците от договорно неизпълнение Една от може би най-важните и съществени промени, предвидени в Закона, е относно чл. 6, чиято досегашна редакция предвиждаше отпадане на последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи, за периода на извънредното положение. Обхватът на разпоредбата е значимо стеснен, като понастоящем последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти няма да се прилагат единствено с оглед на договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и др.), предоставени от банки и финансови институции (вкл. когато вземанията са прехвърлени), както и с оглед на договори за лизинг. По такива договори няма да се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи. Това изменение следва да бъде оценено като положително, тъй като твърде общата досегашна формулировка на чл. 6 на практика премахваше защитата на кредитори от неизпълнение на парични задължения.  IV. Неприсъствени решения на държавни и местни органи и онлайн съдебни заседания 1. Друга новост, предвидена в Закона е възможността за държавни и местни органи, съвети, комитети и комисии да провеждат заседания от разстояние. 2. Подобно положение е въведено и с оглед на съдилищата – откритите съдебни заседания, включително заседанията на Комисията за защита на конкуренцията, може да се провеждат от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците в процеса. За проведените заседания ще се изготвя протокол, който се публикува незабавно.  V. Промяна в режима на „еднодневните” трудови договори В Закона се предвижда и облекчаване на режима на трудовите договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по чл. 114а от Кодекса на труда (КТ),по-известни като „еднодневни трудови договори”. Предвижда се възможност такива договори да бъдат сключвани за повече от един ден (а не както КТ предвижда да се сключват отделни договори за всеки ден работа). Съгласно Закона, за срока на извънредното положение такива договори могат да се сключват не само от регистрирани земеделски стопани, но и от регистрирани тютюнопроизводители за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от тютюн. Посочените договори ще се изготвят по образец, утвърден със заповед на Министъра на труда и социалната политика, и публикуван на електронната страница на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ и ще съдържат данни за: страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дните и месеца на изпълнение на работата, продължителност на работното време, както и начало и край на работния ден.  VI. Други промени 1. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона се предвижда и изменение в ДОПК, съгласно което несеквестируемата част 2 от трудово възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсия или стипендия е в общ размер на една минимална работна заплата месечно. 2 Несеквестируема част от нечий доход е тази част от доходите на длъжник, към която не може да бъде насочено принудително изпълнение на вземане (в хипотезата на ДОПК – изпълнение на публично вземане). 2. Предвижда се възможност за държавата и общините да намаляват или опрощават изцяло или частично вноските за наем и таксите за ползване от физически и юридически лица, наематели на имоти държавна или общинска собственост, които са ограничили или преустановили дейността си вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредно положение. 3. Законът предвижда, че актовете, с които министърът на здравеопазването въвежда временни мерки и ограничения във връзка с извънредното положение, подлежат на предварително изпълнение. 4. Размерът на паричните санкции за нарушение на противоепидемичните мерки е намален с цел увеличаване на събираемостта им, тъй като досегашните размери могат да бъдат определени като прекомерни (5 000 лв. за физически лица и 15 000 лв. за еднолични търговци и юридически лица). Новите размери са както следва: за физически лица – глоба от 300 лв. до 1 000 лв., а при повторно нарушение – от 1 000 лв. до 2 000 лв.; за еднолични търговци и юридически лица - имуществената санкция от 500  лв. до 2 000 лв., а при повторно нарушение - от 2 000  лв. до 5 000 лв. Намалените размери на санкциите ще бъдат прилагани към вече издадените, но още невлезли в сила наказателни постановления. Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, факс + 359 2 9433707, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.

  • Координация на системите за социална сигурност в рамките на ЕС - последици от мерките срещу разпространението на COVID-19 Предприетите от отделните държави-членки мерки, целящи ограничаването на разпространението на COVID-19, наложиха временни промени в начина на работа в редица бизнес сектори. Българските и чуждестранни работодатели са призовани при възможност да въведат отдалечен режим на работа. Съществените промени в модела на работа биха могли да доведат до трудности във връзка с прилагането на осигурителното законодателство за лица, които работят в хипотезата на т.нар. трансгранични ситуации, в частност: лицата, осъществяващи дейност като заети на територията на две или повече държави-членки; лицата, които са заети в една държава-членка и пребивават в друга държава-членка, в която се завръщат по правило всекидневно или поне веднъж седмично(погранични работници). Бихме искали да обърнем внимание, че Регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност (Регламенти (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009) остават приложими и в условията на настоящата ситуация. В тази връзка А1 формулярът остава единствения официален документ, който удостоверява приложимото осигурително законодателство при трансгранична ситуация и гарантира правото на лицата на обезщетение, включително здравно и пенсионно осигуряване в държавата на приложимото законодателство. Положителна характеристика на А1 удостоверението е, че то има ретроактивен ефект, т.е. прилага се и за отминали периоди. В този смисъл е налице възможността работодателите да изчакат края на извънредната ситуация и възобновяването на нормалния ритъм на работа, след което да анализират дали са налице промени в приложимото осигурително законодателство за техните служители и в съответствие с конкретната ситуация, да предприемат стъпки за получаването на А1 удостоверение. В настоящия материал ще разгледаме какви ефекти биха могли да имат промените в модела на работа при двете групи служители, цитирани по-горе, и какво би могло да бъде решението: Лица, заети на територията на две или повече държави-членки Преминаването към отдалечен режим на работа би могло да има ефект върху приложимото осигурително законодателство за лицата, осъществяващи дейност  като заети на територията на две или повече държави-членки. Те обичайно са наети от работодател в Държава А, полагат труд в Държава А, но в същото време работят и  на територията на Държава Б. В нормални условия значителна част от дейността се полага в Държава А и за лицата е приложимо осигурителното законодателство на Държава А. „Значителна част от дейността“, упражнявана в дадена държава-членка, означава, че там се извършва значителна като количество част от всички дейности на работника или служителя, без непременно това да съставлява основната част от тези дейности.  За целите на определянето дали значителна част от дейността на заето лице се осъществява в дадена държава членка, следва да се вземат под внимание работното време и възнаграждението на лицето. В случай че поради мерки за сигурност е въведена промяна в модела и разпределението на работа между двете държави (напр. надомна работа от територията на една от държавите-членки), е необходимо да се направи оценка къде лицето осъществява значителна част от дейността. В случай че значителна част от дейността продължава да се осъществява на територията на Държава А, за лицето ще остане приложимо законодателството на същата държава и няма да е необходимо кандидатстването за ново А1 удостоверение. Ако предвид условията,  лицето работи само и единствено в Държава Б,  работодателят в Държава А би могъл да кандидатства за получаване на А1 удостоверение на база временно командироване на служителя в другата държава-членка. По този начин за него ще остане приложимо осигурителното законодателство на Държава А, независимо че трудът се полага на територията на държава Б. Погранични работници Промяната в режима на работа може да повлияе на приложимото осигурително законодателство по отношение и на т. нар. погранични работници. Това са лица, които са заети в една държава-членка (Държава А) и пребивават в друга държава-членка (Държава Б), в която се завръщат по правило всекидневно или поне веднъж седмично. В така създалата се ситуация е възможно някои от тях да преминат на режим на отдалечена работа от държавата по пребиваване и да нямат възможност да упражняват труд  в другата държава, в която обичайно работят. По правило в тази ситуация следва да се прилага осигурителното законодателство на Държава Б, тъй като трудът се полага там. Това обстоятелство ще доведе до промяна на приложимото осигурително законодателство, тъй като преди възникването на извънредната ситуация, пограничните работници са се осигурявали в Държава А. Освен негативни ефекти за служителя, тази промяна би могло да доведе и до допълнителни задължения за неговия работодател, като например да се регистрира като осигурител в Държава Б и да организира декларирането и плащането на осигурително вноски съгласно националното законодателство на Държава Б. В тази хипотеза отново е препоръчително да се изчака отмяна на мерките срещу разпространението нa COVID-19 и да се предприемат стъпки за получаване на А1 удостоверение, което да гарантира и осигури по-нататъшното прилагане на осигурителното законодателство на Държава А и да предотврати прекъсване в осигурителния стаж. Тук отново е възможно кандидатстването за получаване на А1 удостоверение на база временно командироване на служителя в другата държава-членка. Това означава, че служителят ще бъде временно командирован в страната си на пребиваване Държава Б и ще остане подчинен на осигурителното законодателство на Държава А (в която се полага труда). Споразумение за допускане на изключение в интерес на служителя Важно е да отбележим, че Регламентите за координация на системите за социална сигурност са предвидили решения за разнообразни хипотези на работа. Нашата основна препоръка е да се направи оценка на ефекта от промяната на режима на работа върху дейността на всяко едно лице, което работи в хипотезата на трансгранична ситуация, и да се предприемат съответните мерки в зависимост от конкретния случай. Ако поради извънредната ситуация, даден служител не е успял да спази правилата по чл. 11-15 от Регламент (ЕО) № 883/2004, то той би могъл да поиска допускане на изключение съгласно чл. 16 от същия Регламент.  Процедурата по издаване на А1 в тази хипотеза предполага постигане на споразумение между компетентните институции на засегнатите държави-членки с цел прилагане на благоприятното за лицето осигурително законодателство.   Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, факс + 359 2 9433707, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.

Грешка
  • Грешка. Списъкът с новини не беше намерен.